История на риболова: Как се е променил риболовът през вековете?

Въведение:
Риболовът е едно от най-древните занимания на човечеството – източник на храна, традиции и впоследствие спорт и хоби. Проследяването на историята на риболова ни позволява да видим как от примитивни инструменти и оцеляване край реките, човекът е развил сложни техники, уреди и култура около риболовния занаят. В тази статия ще направим пътешествие назад във времето: от праисторическите риболовни куки и харпуни, през методите на античността и средновековието, до технологичния бум в модерните времена и превръщането на риболова в популярно хоби със съвременна екипировка. Ще разгледаме ключовите етапи и нововъведения – как появата на първата макара или синтетично влакно са променили играта. Макар днес целта често да е развлечение, корените на риболова носят духа на вековете.

Риболовът в древността (праистория и античност)

Праисторически времена: Доказателства за риболов има от десетки хиляди години. Първоначално хората са ловили риба с голи ръце, остри прътове или използвали ловки методи като припирането ѝ в плитчините. Открити са кости на риби в селища от палеолита. Постепенно се появяват първите инструменти: костени и каменни куки (макар и груби), костени остени (вид харпун). Примитивна кука от кост, датирана около 7000 години пр.н.е., е открита в днешен Кувейт. Тези куки вероятно са се използвали с растителни влакна или сухожилия като влакно, а за стръв – червеи, насекоми. По същото време хората използвали и кошове и капани от пръчки – оставяни в реките с примамка, рибите влизали и не могли да излязат.
Древен Египет и Месопотамия: Египетските стенописи (около 2000 г. пр.н.е.) изобразяват риболовци с копия и мрежи по Нил. Египтяните развиват мрежи от лен, както и методи за разпъване на дълги линии с много куки (ранна форма на парагади). Те ловели както в Нил, така и в изкуствени басейни (рибовъдни). В Месопотамия (днешен Ирак) риболовът по реките Тигър и Ефрат бил важен – открити са глинени плочки, описващи риболовни тактики.
Древна Гърция и Рим: Гърците и римляните познавали добре риболова. Римският писател Плиний Стари описва различни видове риби и техники. Гръцкият поет Опиян (II век) пише цяла поема за риболова – „Халиеутика“, която детайлизира методи за различни риби. Едно от най-интересните описания е на риболов на риба меч с харпун от лодка, упоменато от древния историк Полибий. Римляните развиват изкуството на соления риболов и аквакултурата – те отглеждали риба в басейни, особено цени ли гарума (ферментирал рибен сос). Но също така ловели за спорт: най-ранното споменаване на риболов като развлечение е около I век – римляните ползвали бронзови куки, копринени влакна от Китай (лукс) и прътове от тръстика.

Средновековие: от препитание към спортни нотки

Европа: В ранното средновековие риболовът си остава главно препитание, особено в близост до реки, езера и морета. Манастирите често имали собствени зарибени езерца (шаранови), понеже църквата разрешавала риба по време на пости. Мрежи, капани и въдици били основните средства. До 9-10 век започват да се появяват по-добри куки, изковани от желязо, макар и ръждиво. Рибарите правели влакна от конски косми или ленени нишки усукани.
Развитие на уреди: През средновековието са измислени някои уреди, които и днес се използват: например садките (плитки кошове за жив улов) за държане на рибата във вода след улова, различни видове тралове (влачени мрежи от лодки в морето) вече съществували и били използвани край бреговете на Северно море. В някои градове (Венеция, Генуа) риболовът става гилдия със собствени правила – кой кога може да лови, за да се опазят ресурсите.
Риболовът като спорт зарожда: Смята се, че първите писмени ръководства за риболов като занимание (не само препитание) се появяват в късното средновековие. Известен е трактатът „Treatyse of Fishing with an Angle“ (1496 г.), приписван на английската абатиса Дам Джулиана Бърнърс. Той описва техники за спортен риболов с въдица (англ. „angle“). Там се споменават 12 вида изкуствени мухи за пъстърва, много от които се използват и до днес – удивително свидетелство колко рано мухарството се оформя като изкуство. В този период пръчките вече се правят сглобяеми (2-3 части от дърво, например дрян и леска за върхова гъвкавост), а влакната – от конски косъм, сплетени за здравина. Засича се първата употреба на макара (макар примитивна, без аванс) – в Китай вероятно още по-рано, но в Европа към XVI-XVII век започват да прикрепят макара за съхранение на влакно на дръжката на въдицата.

Новото време и индустриалната ера (XVIII-XIX в.): напредък и масовост

Ранна модерност (XVII-XVIII в.): С подобряване на металургията, риболовните куки стават по-здрави и фини. В Англия, която води в спортния риболов, през XVII в. се появяват първите специализирани риболовни магазини. На мода идва мухарският риболов за пъстърва и липан по чистите английски реки. Изкуствените мухи се връзват на ръка, появяват се класификации на насекоми.
Изобретяването на макарата с фиксирана шпула: Голяма революция настъпва към края на XVIII и началото на XIX век. Дотогава макарата, ако се ползва, е била по-скоро като кочанче за съхранение – риболовецът е разпъвал влакното на нужната дължина и е мятал, без макарата да участва активно. През 1770-те вече се счита „нормално“ да има водачи по пръчката и макара. Но около 1880-1890 се появява т.нар. фиксирана шпула – макарата, каквато познаваме днес, с неподвижна шпула и бигел, който реди влакното при обиране. Шотландската фирма Malloch и американецът Уилям Шекспир (основател на Shakespeare) допринасят за този дизайн. Тези макари позволявали далечно замятане, защото при замятане шпулата се освобождава и влакното се отпуска свободно, без да се върти като при барабанните макари (предотвратяват се оплитания). Това буквално променя риболова – вече става възможно да се мята леко перце или муха на значителна дистанция.
Материали на пръчките: До XIX век пръчките са били дървени. В средата на XIX век се появяват бамбуковите (тръстикови) съставни пръчки – особено в Англия и САЩ. Те ламинирали няколко ленти бамбук (Tonkin cane) заедно, получавайки лека, гъвкава, но здрава пръчка. Това е основата на високия клас мухарски и спинингови пръти чак до средата на XX век. Бамбуковите пръчки били скъпи и изисквали майсторлък, но бяха връх на технологията през Викторианската епоха.
Развитие на линията и мрежите: През XIX в. се индустриализира производството на риболовни мрежи (с парни машини се плетат мрежи от памук, коноп, а по-късно коприна). Това дава тласък на промишления риболов – траулери, огромни мрежи, което започва да показва и отрицателни ефекти (преулов на някои видове, налага първите регулации). В спортния риболов, копринените влакна стават предпочитани, особено за мухарски шнурове и линии – те били гладки и здрави, макар да се налага да се сушат добре след употреба, иначе гният.

20-ти век: модернизация и масова популярност

Синтетични влакна: Може би най-значимата иновация за риболовците любители през XX век е найлоновото влакно. Въведено от DuPont през края на 1930-те (найлонът е открит 1938 г.), то започва да се прилага масово за риболовни корди след Втората световна война. Първите найлонови влакна били революционно здрави, тънки и устойчиви – сравнение: преди това копринените линии изисквали много поддръжка, а конопените били дебели и се късали лесно. С найлон кордата стана евтина и достъпна, без особени грижи. Към 1950-те вече по цял свят риболовците минават на прозрачния монофил. Това позволи финес в презентацията – рибите виждат по-трудно линията.
Нови материали за пръчки: След Втората световна война се появяват фибростъкло (стъклопласт) пръчки – първите през 1940-те. Те бяха по-здрави и нечупливи в сравнение с бамбука, но по-тежки и малко „спонги“ (бавен строй). Все пак, направиха прътите по-евтини и масови. Истинската следваща стъпка – въглеродните (графитни) пръчки – дойде през 1970-те. В Англия фирмата Hardy първа предлага графитен спининг прът (1976 г.). Карбоновите влакна позволяват невероятна лекота и чувствителност, комбинирани с здравина. Днес повечето висок клас въдици са карбонови или композитни с карбон.
Електроника и технологии: Към края на XX век риболовът се възползва от електрониката – сонарите (риболовни ехолоти) станаха достъпни за любители, позволявайки им да „виждат“ под водата – релеф, пасажи риби. Електронните сигнализатори за кълване, LED лампи за нощен риболов, дори GPS за маркиране на места.
Изкуствени примамки и химия: Пластмасовите изкуствени примамки (воблери от пластмаса, вместо дърво) се появяват в средата на века – по-лесни за производство и идентични копия. Меките пластмасови силиконови примамки (туистери, шадове) навлизат масово 1970-1980. Химически светлини (светещи ампули) улесняват нощния риболов на плувка. Атрактанти и аромати – развити с помощта на химията, подобряват стръвта. Риболовната индустрия експлодира – фирми като Shimano, Daiwa, Abu Garcia, Rapala, Berkley стават глобални марки.
Риболовът като спорт и регулации: През XX век се затвърждава спортният риболов – организират се състезания, първенства (напр. световно по спортен риболов с плувка). Появява се етика „хвани и пусни“ с цел опазване на рибните запаси, особено в развлекателния риболов. Закони за размери, забрани по време на размножаване – всичко това става норма (в контраст с миналото, когато рибата се считала за безкраен ресурс).

21-ви век: високи технологии и екологични предизвикателства

В настоящето, риболовът съчетава хилядолетните традиции с авангардни технологии:

• Свръхлеки и интелигентни оборудвания: Имаме пръчки, тежащи в грамове, с наноматериали. Смарт макари с електронни броячи на линия. Дронове за разнасяне на стръв или дори за намиране на риби.
• Глобална информация: Интернет позволява споделяне на знания – форуми, видеа как се връзва определена муха или монтаж. Всеки може да научи техники, които преди били локални тайни.
• Опазване: Наред с това, изправени сме пред глобални предизвикателства: свръхулов, замърсяване, климатични промени. Риболовът вече не е въпрос само на умение, но и на отговорност. Днес има движения за устойчив риболов, насърчаване на „catch and release“ (особено за редки и трофейни видове), зарибявания на водоеми, почистване на реки.
• Нови граници: Развиват се и екстремни форми – подледен риболов с модерни технологии, морски каяк риболов в открито море, карпфишинг като отделна наука (с множество аксесоари, лагеруване с дни за трофейни шарани), високотехнологичен спинин,  „джигинг“ на над 100 м дълбочина със специални плетени линии и подводни камери и др.

Заключение:
От костените куки на първобитния човек до суперлеките графитни пръчки на днешния спортен риболовец – пътят на риболова през вековете е впечатляващ. В основата си, обаче, нещо остава непроменено: връзката на човека с водата и рибата. Независимо дали древен египтянин с кану по Нил, средновековен монах на манастирския вир или модерен риболовец с най-новия сонар, тръпката от улова, уважението към природата и умението да надхитриш обитателя на дълбините свързват всички тях. Познаването на историята ни помага да ценим достиженията си – следващия път, когато вадите въдица конструирана от карбон, титании и борон или диамантено заточена кукичка Hayabusa, може да си спомните, че в ръцете си държите резултат от столетия еволюция в риболова. Нека пазим това наследство и го предадем нататък на бъдещите поколения риболовци.