Виюн

Виюн: разпознаване, местообитание и поведение при случаен улов

Виюн (Misgurnus fossilis) е сладководна риба с издължено тяло, дребни люспи и десет мустачки около устата. Среща се в бавнотечащи и стоящи води с тинесто дъно и богата растителност. Рядко попада на въдица и не е обичаен обект на любителския риболов, но необичайната му форма лесно привлича вниманието при случайна среща.

Видът е свързан с влажни зони, стари речни ръкави, блата, канали и други водоеми, които често остават извън полезрението на риболовците. Той е включен в Приложение II на европейската Директива за местообитанията, а в България се изпълняват мерки за подобряване на състоянието на неговите популации. Затова правилното разпознаване има практическа стойност: случайно уловената риба трябва да бъде освободена бързо и с минимално докосване.

Как изглежда виюнът

Тялото на виюна е дълго, сравнително цилиндрично и леко сплеснато към опашката. Обичайната му дължина е около 15 сантиметра, но отделни екземпляри могат да достигнат приблизително 30 сантиметра. Окраската се слива с тинестото дъно – гърбът е кафеникав или жълтеникав, а по страните преминават тъмни надлъжни ивици и неправилни петна.

Най-полезният белег се намира около устата. Виюнът има десет мустачки, с които опипва дъното и намира ларви на насекоми, дребни мекотели и други животински организми. Устата е разположена ниско и е приспособена към хранене непосредствено над или в мекия дънен слой.

Перките са сравнително малки и заоблени. Движенията му напомнят извиването на змиорка, а покритото със слуз тяло трудно се задържа с ръка. Този защитен слой не бива да се отстранява, защото пази кожата от механични увреждания и инфекции.

Разлика между виюн и щипок

Виюнът често се бърка с щипок, понеже и двете риби имат издължено тяло, дънно поведение и мустачки около устата. При внимателен оглед разликите се забелязват.

Виюнът е по-едър и тялото му изглежда по-закръглено. Характерни са десетте мустачки и надлъжните тъмни линии. Щипокът обикновено е по-дребен, по-силно сплеснат отстрани и има ясно изразени редове от тъмни петна. При него под окото се намира малък раздвоен шип, който е важен белег за групата.

Само цветът не е достатъчен за сигурно определяне. Окраската се влияе от водата, дъното, осветлението и състоянието на рибата. Ако не можете да разпознаете екземпляра, не го задържайте за продължителен оглед. Направете снимка, докато рибата е ниско над водата, и я освободете.

Къде живее виюнът

Типичните местообитания на виюна са плитки стоящи или бавнотечащи води с меко дъно. Такива условия се срещат в блата, канали, стари речни ръкави, крайречни разливи и гъсто обрасли водоеми. Рибата прекарва много време близо до дъното, където растителността и тинята осигуряват укритие.

Виюнът е приспособен към води с ниско съдържание на разтворен кислород. Освен чрез хрилете той може да поема въздух от повърхността и да използва червата си при допълнителното усвояване на кислород. Тази способност му позволява да преживява условия, които са тежки за много други риби.

При засушаване или силно застудяване може да се зарови в тинята. Това не го прави нечувствителен към промените в средата. Пресушаването на влажни зони, прекъсването на връзката между речните ръкави, замърсяването и премахването на крайбрежната растителност ограничават подходящите за вида места.

С какво се храни

Виюнът търси храната си по дъното, като използва мустачките около устата. В менюто му влизат ларви на насекоми, малки червеи, дребни мекотели, ракообразни и други безгръбначни. Активността му е по-силна вечер и през нощта, а през светлата част на деня често остава скрит сред растенията или в мекия дънен слой.

Живата стръв, използвана при риболов на каракуда, лин и други дънно хранещи се риби, може случайно да привлече виюн. Това се случва рядко и не е основание видът да бъде търсен целенасочено.

Мехурчетата върху водата или лекото размътване на тинята не доказват присъствието му. Подобни следи оставят каракуда, лин, шаран и редица водни животни, а част от мехурчетата се образуват при разграждането на органични вещества в дъното.

Кога може да попадне на въдицата

Случаен улов е възможен при риболов на плувка или с лек дънен монтаж в канал, блато, стар речен ръкав или плитък обрасъл залив. Най-вероятната причина е подаването на червей или друга естествена стръв близо до тинята.

Виюнът рядко се хваща с въдица, затова няма основание монтажът да се настройва специално за него. Такъмите трябва да бъдат избрани според разрешения вид, който риболовецът търси – каракуда, лин, бабушка или друга риба, присъстваща във водоема.

При места с много растителност линията не бива да бъде прекалено фина, ако това ще доведе до чести късания. По-важни са контролираното засичане, правилно настроеният аванс и възможността рибата да бъде извадена без продължително влачене през водораслите.

Как да постъпите при случаен улов

Виюнът е хлъзгав и се извива рязко, когато бъде изваден от водата. Не го стискайте и не се опитвайте да го задържите със суха кърпа. Поставете го в кеп с навлажнена, фина мрежа или го дръжте с мокри ръце ниско над водната повърхност.

Ако куката се вижда и е захваната плитко, отстранете я с малък екстрактор или подходящи клещи. Работете спокойно, без да разтваряте насила устата. При дълбоко погълната кука и реален риск от разкъсване на тъканите е по-разумно поводът да се среже възможно най-близо до устата.

Не оставяйте рибата върху суха земя, камъни или нагрята постелка. Снимката, ако изобщо е необходима, трябва да бъде направена бързо. След това поставете екземпляра внимателно във водата и го оставете сам да отплува.

Защо виюнът не бива да се използва като жива стръв

Преместването на живи риби между различни водоеми крие риск от разпространение на болести, паразити и видове извън естествения им ареал. При виюна има и допълнителна причина за предпазливост – той е вид с природозащитно значение, чиито местообитания намаляват.

Не го събирайте от канали и плитчини и не го задържайте в съд с намерение да го използвате при следващ излет. За риболов с естествена или жива стръв трябва да се използват само разрешени видове и да се спазват действащите правила за конкретния водоем.

Риболовните режими могат да се променят според сезона, територията и статута на защитената зона. Преди излет проверете актуалните заповеди и ограничения, вместо да разчитате на стари публикации или разговори във форуми.

Как да пазим местообитанията му

Малките канали, мочурливите участъци и обраслите плитчини понякога изглеждат непривлекателни, но поддържат специфични растителни и животински общности. Газенето през гъстата растителност, изхвърлянето на остатъчна захранка и оставянето на влакна и куки увреждат тази среда.

Изберете вече оформен достъп до водата и не разчиствайте самоволно папур или друга крайбрежна растителност. Съберете отрязаните влакна, опаковките и повредените монтажи. Остатъците от стръв и захранка също не трябва да се изсипват безконтролно във водата.

Не пренасяйте риби, растения, вода или тиня от един водоем в друг. Ботушите, кепът и останалите мокри принадлежности се почистват и подсушават след излета, най-вече когато предстои посещение на друго място.

Принадлежности за щадящо освобождаване

Няколко малки принадлежности улесняват работата при случаен улов:

• кеп с фина, щадяща мрежа;
• екстрактор или малки клещи;
• резервни поводи и остри куки;
• мокра постелка при риболов на по-едри видове;
• ножица за бързо срязване на влакното.

Тези принадлежности не са необходими само при среща с виюн. Те помагат при освобождаването на маломерни, защитени или нежелани риби по време на всеки излет.

Малка риба с важна роля във влажните зони

Виюнът рядко се вижда и още по-рядко попада на въдица. Срещата с него дава възможност да бъде разпознат един необичаен обитател на бавните и обрасли води, но не бива да се превръща в повод за задържане или преместване.

Десетте мустачки, издълженото тяло и тъмните надлъжни шарки са добри отправни белези. При съмнение най-разумната реакция остава кратък оглед и внимателно освобождаване на мястото на улова.

В Fish.bg можете да разгледате кепове, куки, влакна, плувки, клещи и други риболовни принадлежности, с които да подготвите такъмите си според търсената риба и условията край водата. Подреденият комплект помага случайният улов да бъде откачен бързо, а излетът да продължи без излишно нараняване на рибата.

Често задавани въпроси